РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (КОЛЕДА)

Коледата разбулена !

                                Християнски анализ на тема: Рождество Христово (Коледа)

Привет на всички празнуващи, непразнуващи и безразлични хора.

Става дума за периода от 21 до 25 декември, когато се празнува най-често наричаният празник Коледа и/или Рождество Христово. Искам още от сега да предупредя, че този анализ ще бъде през перспективата на БИБЛИЯТА КАТО ОСНОВА. Защото Библията съвсем НЕдвусмислено ни показва отговорите на това трябва ли да се празнува и тнт... Нека започваме.

Днес наблюдаваме в България всеки да си решава как да си нарече празника - Коледа или Рождество Христово. Естествено, тези от нас, които имат или искат да покажат по-развита духовност си избират да кажат на всички около тях, че празнуват Рождество, а обикновено от другата страна на монетата стоят атеисти, тотално повърхностни вярващи и безралични, които си честитят Коледата, защото искат "искрата и тръпката на топлинка в сърцата", предавана чрез куп Холивудски филмови прожекции, да е жива и в техния живот... Всеки един от тези типове хора има своите си виждания и вяра. Но какво е Библейското мнение по въпроса? - Малцина си задават този въпрос. Не се говори по църквите това. Православието е замъртвяло и сведено само до палене на свещи, заучени традиции и празници, чрез които се превърна в главен двигател на празнуващите душевни хора да продължават да вярват, че празнуването на тези празници ги прави праведни пред Бог... Протестанството от своя страна, търсещо членска маса и достъп до повече сърца реши да прави на тези дни празнични концерти, маскарати и какво ли не, само не и да обсъди твърдата Библейска истина от какво да се пазим... Затова виждаме вълна, която поголовно залива душите чрез приятни копнежи, които за жалост минават границите на правдата и се сливат със светското нечестие. Но нека не бъда голословен, а да започнем с малко история за това как се заражда празника.

Търсейки откъде идва самото име "Коледа" много езиковеди и историци са предлагали най-различни тези, но повечето неща се припокриват от чисто езикова гледна точка. Старите българи наричат този празник „КОЛЕДА“, „Божич“, "Новото Слънце","корчун", "крачун", "крачунец", "крачол". Съществуват няколко версии за думата "коледа". Народната версия е свързана с обичая да се коли прасе и от думата "коля" идвало самото название на празника. Но нещата далеч не стоят само зад едно прасе. Оказва се, че корена на Коледата е свързана с думи използвани над хиляда години, които са оказвали влияние на трите племена, от които България е създадена - траки, прабългари и славяни !

                                         Славянските корени

Нека да започнем със силно смущаващите славянски корени за днешния тъй почитан празник от вярващи и невярващи. Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:

Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.

Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.

Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.

Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат МАГИЧЕСКИ ЗАКЛИНАНИЯ – за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също коляда“. В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието. Въпреки, че древната славянска религия днес е изчезнала, има много останки, които напомнят за божеството и за празника Коледа. Всичките са на или около Рождество Христово. Съвременната Коледа е едно мащабно съчетание от древни преклонения пред езически богове като самото Коледуване е обичай с езически корени, спазван в редица славянски държави. Crăciun (Крачун) на румънски и Karácsony (Карачони) на унгарски са думите, използвани за Рождество Христово. И двете произхождат от Крачун/Корочун - едно от имената на езическия празник Коледа, въпреки че Румъния и Унгария НЕ са славянски държави. Което само по себе си доказва какво силно влияние е оказвала славянската митология и традиции върху обществата ! Днес в повечето славянски държави съществуват неоезически общности, които се стараят да възродят древните славянски ритуали и вярвания. Има още един интересен факт, който всеки християнин може да отчете като голям аргумент. Някои фолк-рок и фолк-метъл групи (предимно руски) имат песни, посветени на Коледа:

Песен на руската фолк-група Иван Купала, наречена Коляда“

Песен на украинската езическа метъл група Nokturnal Mortum –Коляда“

Песен на руската езическа метъл група Аркона, озаглавена Коляда“

Песен на беларуската езическа метъл група Коло Прави –Гой Коляда“

Песен на руската група Ветер воды – Коляда

                                      Латинското название

Латинската дума calendae (първия ден на месеца) се е появила при създаването на латинския календар. Най-древният известен римски календар е от средата на VIII-ми век пр. н. е., въведен, както се предполага от легендарния цар Ромул. Във всеки лунен месец имало три особени дни, по които се изброявали останалите дни. Тези дни се наричали календа (calenda - първият ден на месеца, съвпадащ с деня - новолуние), нона (nona - началото на втората четвърт на Месечината или приблизително 7-я ден на месеца) и ида (idus - началото на третата четвърт на Месечината или приблизително 14-я ден на месеца). Названието календа идва от латинския глагол calere –да извикам”. Денят календа се обявявал от жреците (pontifex) чрез произнасяне на магическа фраза, в която многократно се повтаряла думата calo –аз извиквам”. На този ден се плащали лихвите по заемите, които се фиксирали в отделен списък, наречен calendarium, оттук идва и терминът календар.

Не може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Името на този празник е доста по-древно от Римската Империя!

                                Дедите на траките - пеласгите

Езиковедите не са обърнали внимание на това, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея, защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс. Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Владимир Георгиев тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа (естествено тук не можем да сме точни за годините). Който е чел "Естествена История" на Плиний Стари, знае, че този автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум. Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Този автор споделя, че в далечното минало те са считани за силен и войнствен народ, който покорил много други хора. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски). Всичко това изписвам, защото то е тясно свързано с Римската империя, която е въвела и разпространила Коледата по свои си политически съображения, за което ще говорим малко по-късно. Хронологичното проследяване води назад във времето от Римляни към траки, които пък на свой ред били потомци на пеласгите! От направения преглед на тракийските празници се вижда, че е имало няколко празника на Дионис в Тракия, на два от които ние можем да намерим мястото със сигурност. Единият е на януарските Календи, т.е. на римската Нова година. В друга своя книга Венедков отново свързва Коледа с древното езичество от земите ни : “В Коледа са събрани едновременно няколко различни празника. Римската Нова година-Календите, попаднала в древна Тракия върху по-старите празници на Дионис, Персефона и Залмоксис..."

Едно е ясно, не римляните са дали името и не римляните са въвели празника, на който се почитат стари тракийски божества. Несъмнено Дионис е едно от най-почитаните, той обаче не е само бог на виното и екстаза както повечето смятат. Дионис е наречен още Сабазий, за Сабазий се казва, че е слънцето. Небесното светило бива отъждествявано с колело, коло. В далечното минало се е смятало, че на Коледа слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло).

Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата Бага/Bhaga, която има значението слънце, господар.

                                              Прабългари

Интересна вметка също е това, че думата КОЛ, КОЛИ на старобългарски език значи  време/ срок/ момент от времето, спрямо който се определя миналото и бъдещето. Например: не ми е коли  = нямам време”; не беше ми колица  = нямах време”; да не ти е коли (клетва) = да нямаш време”, т.е., "да умреш без време". Ето още няколко думи, които са тясно свързани с името на празника и със скрити негови значения от миналото:

– КИЛАВА - времето около 4 часа следобяд, когато Слънцето започва да залязва;

– ОТКОЛЕ означава "отдавна, от преди много време, преди голям интервал от време";

– ДОКЛЕ - съкратена поетична форма на ДОКОЛЕ - докато, интервал от време от някакво начало до определен момент.

– КОЛ - (старинна дума от БЕР). Означава време”.

– КОЛАК - кръгъл обреден хляб - питка, който се прави специално за Коледа и съдържа разни късмети. В най-старинните варианти върху колака се изобразяват соларни символи - кръг с радиални лъчи и др.

От друга страна в Румъния до ден днешен се прави тази питка, която е наречена Коледен (крачунски) колак от Румъния. На лицето е изобразен соларен символ - Слънце с радиални лъчи. В някои области на България (Родопите) е запазен обичая коледния колак да съдържа прабългарския символ на Слънцето, IYI, който е дума четяща се "ИВИ" и означава "бог". 

Наличието на втора форма - Крачун (корчун, крачун, крачунец, крачол), на традиционното българско название Коледа силно подкрепя нашата хипотеза. Думите Крачун и Крачол доскоро са изпозвани и като български лични имена, а днес са запазени като старинни български фамилни имена. Всички тези названия (Крачун, Корочун, Craciun, Karacson), свързани с новогодишния празника Коледа може да идват от старобългарския (старославянски) корен КРТ (край, конец, свършек, кратък, скъсен). Смята се, че тази дума е производна на праиндоевропейския корен *ker - "режа, отрязвам, скъсявам". От тук думите Крачун, Корочун, Craciun, Karacson може да бъдат славянски превод на старобългарското и прабългарско календарно понятие Коледа - хронологичен край, завършек на временен период, край на календарен период, равен на една година.

 В заключение, в добавка към известните езически и новогодишни елементи, характерни за българския вариант на християнския празник Възкресение Христово (подкрепени с древни кавказки аналогии) може да се причисли и самото българско название на този празник - Коледа (в старинен вариант Корчун, Крачун, Крачол). Представени са доказателства, че основата КОЛ на това българско неславянско название може да не е латинска, както се смята, а да идва от санскрит и родствените му източноирански (скитосарматски) езици, където тя означава "година, време, срок, период". Представено е цяло семантично гнездо в българския език, чийто думи се образувани чрез тази основа и носят нейното санскритско и източноиранско (прабългарско) значение. Показано е, че това прабългарско и старобългарско понятие във фонетично променена форма е усвоено от много народи от балкано-карпатския регион, чиято площ е владяна за няколко века от мощното в миналото Първо българско царство (империя).

Дотук с името Коледа !

                                        Датата 25-ти декември

Сега нека кажем истината за това защо точно на 25-ти декември и какво представлява тази дата?! Тази дата НИКОГА не е доказвано и дори предполагано, че е рождената дата на Исус Христос. Всъщност има няколко добре аргументирани тези, че Христос е роден в периода от март до октомври, тъй като овчарите са били на паша с овцете си навън, когато виждат ангелите, които им казват за раждането на Спасителя. Ясно е едно - нямало е как да са на паша навън зимно време... Та от цялата година излиза, че 25-ти декември е горе долу най-невъзможния ден за рождението на нашият Спасител ! Всъщност тук е момента да кажа, че не се знае не само деня на Неговото раждане, но дори годината НЕ се знае, тъй като съвременния ни календар НЕ започва с раждането на Христос. Знае се, че Исус започва служението си за хората на 30 годишна възраст и умира на 33 годишна възраст. Но според сегашния ни календар Неговата смърт НЕ е на 33 г. сл. Христа, а на 30-тата година. И дори тя не е сигурната година, тъй като има предположения, че се е родил от 6 г. пр. новата ера до 2 г. след новата ера според сегашния ни календар. Тези предположения са дори на изтъкнати историци като Йосиф Флавии, които са били съвременници на Христос !

А защо тогава е избрана датата 25-ти декември за рождество на Исус? Всъщност 25-ти декември още от древни времена е напълно ЕЗИЧЕСКА пълна и пропита с ОКУЛТНО идолопоклонничество най-вече пред богът Слънце !

В езически Рим празникът на Възраждането на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември и е бил свързан с култа към Митра – слънчевия бог на древните перси – зороастрийци, чийто култ отдавна е бил възприет от древните римляни. В 337 г. римският папа Юлий I утвърдил с указ датата 25 декември като ден на рождеството Христово. Съединяването на празника на Слънцето с Рождеството Христово в Рим до голяма степен е улеснено от съня на римския император Константин Велики на 27 Октомври 312 г. Преди т.н. битка за Рим, той видял върху Слънчевия диск кръст с инициалите на Исус Христос и надписа " In hoc sign um vinces " (Това са знаците на победата). След победата, Константин Велики провъзгласил християнството като държавна религия в Римската империя.

Митра е свързан също със семитския бог слънце, Шамаш, и поклонението на него се разпространява из Азия до Европа, където той е наречен Deus Sol Invictus Mithras (богът на безсмъртието Митра) или Dies Invicti Solis (Денят на Непобедимото Слънце). Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Рим е добре известен с възприемането на езическите религии и ритуали в широката си империя. Като такъв, Рим превръща това езическо наследство в честването на бог Сатурн и възраждането на бога на слънцето по време на периода на зимното слънцестоене. Зимният празник става известен и като Сатурналия започва седмицата преди 25 декември. Празникът се характеризира с подаряване на подаръци, брутално пируване/пиянство, пеене на плътски песни, откровен разврат (голи танци, изнасилвания и масови оргии), хазарт и човешки жертвоприношения като свещеника на Сатурн носи венци от вечнозелени клони в шествието из римските храмове.

Точно на 25 декември според Юлианския календар се падало зимното слънцестоене или иначе казано денят спирал да намалява и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се раждал новият Бог – Слънце, което бил един от най-големите езически празници. Припокриването на датите с този култ, който без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня), било успешният ход, които приобщил не само римляните към новата религия, но и всички новопокръстени народи, включително и българите. Следи от слънчевият култ са запазени и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.

С езическите корени на Коледа можем да си обясним много от обичаите, които спазваме – например този да посрещаме празника у дома. Според старинните вярвания смяната на старото слънце с новото, се смята за край на света и неговото повторно сътворение. В нощта преди Рождество небето и адът се отварят и светът е завладяван от хаоса – навън бродят караконджоли, таласъми и вампири. Затова се казва Където и да си, дома да си”, тоест в никакъв случай не трябва да се замръква навън. Единствено коледарите, които чрез ритуални песни трябва да прогонят злите сили, бродят в коледната нощ. Този обичай също датира от езически времена, а във водача на дружината може да се разпознае шаманът - той носи подобие на жезъл, ритуална маска с рога и единствено има правото да „благославя“. Всички знаем, че шаманизмът е широко възприет в окултните религии, а не в християнството!

За да се възстанови порядъка и да не се позволи на злите сили да навредят, се извършват и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година. Важно е да подчертаем, че жертвоприношенията към езически богове в миналото са били предимно на хора, девственици, мъжки бебета, момченца и тнт... И до ден днешен човешките жертвоприношения продължават да са една неотменна част в сатанинските, магьоснически и кабалистични среди ! В случая прасето е реална жертва, символизираща реалните жертви от миналото - на хора ! Тези жертвоприношения са се правели, за да бъде омилостивен дадения жесток бог, който най-често, за да живее и за да благославя хората с плодородие и здраве е искал тези жертви като един вид "закуска" !!!

Но според традиционните вярвания освен към ада, земята се отваряла и към небето. Затова се смята, че молитвата в Коледната нощ притежава най-голяма сила и ще бъде чута. Точно от тези поверия за силата на молитвата идва днешния известен израз: "По Коледа стават чудеса" (който е отново препратка към езическа вяра и надежда в езическите сили, които да ни съдействат за нашите желания и искани чудеса... Но макар, че тази молитва често се отправя към Христос, тя напомня повече на магическо заклинание или това са т. нар. наричания. В този момент могат да се видят и неща, които ще се случат в бъдеще, затова се гадае – за времето през годината, плодородието, а младите моми сънуват бъдещия си жених.

Библията ясно и категорично застава ПРОТИВ всички практики свързани с жертвоприношения на хора, чародейство, астрология, гадателство, омайване, баене, запитване на зли духове, врачуване, или запитване на мъртвите ! (Второзаконие 18:10,11)

                                       Вавилонското честване

Божието слово казва:

”В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите обезумяха” (Еремия 51:7).

Семирамида, кралицата на стария Вавилон и съпруга на Нимрод, издала заповед всички хора да честват раждането на сина й Тамуз. Той бил обожествен като бог на слънцето, т.е. Молох и Ваал, сатанинския езически бог. Семирамида избрала за рожденна дата на сина си Тамуз именно 25 декември (датата на зимното слънцестоене). Било прието, че на 24 декември Ваал умира, а в нощта срещу 25 декември, се ражда отново. През тази нощ хората пеели по ливадите Ражда се бог, ражда се бог”. Векове наред по целия свят, на 25 декември, са били правени жертвоприношения на бога-слънце, който междувременно получил много имена: Тамуз, Хорaс, Озирис, Сол и т.н. Това били дни на оргии, веселби, пиянства и същевременно били жертвани деца на Ваал. Семирамида въвела и друга традиция: по зелените дървета да се закачат малки топки, които символизирали слънцето. Историята потвърждава факта, че по това време се пекли сладки с образа на Семирамида - небесната царица, държаща в ръцете си малко момченце, а над главата й имало слънчев кръг (ореол). След смъртта на Нимрод, съпругата му Семирамида никога повече не се омъжила. Но няколко години след неговата смърт тя родила син. Официалната версия била, че е заченала сина си Тамуз от духа на мъжа си Нимрод, който бил обявен за бог на слънцето. А Тамуз бил считан за син на бога-слънце. В по-късните времена първата буква на името му Т” станала символ на поклонението на слънцето. А жертвите, които били принасяни, били слагани на дървени кръстове, според буквата Т (Тамуз).

Известният писател и учен Исак (Айзък) Азимов казва:

Поклонниците на бог Митра празнували раждането му по времето на зимното слънцестоене, така че прочутите римски Сатурналии достигали кулминационната си точка в митраистичния Ден на слънцето”. И 300 години сл. Хр. християнството абсорбирало Сатурналиите..... и 25 декември бил обявен за дата на раждането на Исус Христос. Така, най-големият езически празник се превърнал в християнски. Разбира се, няма никаква библейска основа, която да потвърди, че това е рождената дата на нашия Господ” или пък насърчение да се празнува подобен празник.

”Църквата взела езическите коледни празници и ги превърнала в празниците, които днес празнуваме”. - /Католическа енциклопедия 1908 г., том 3, стр. 74:/

                            Името дядо Коледа и образа му

Ще започна с това, че всеки родител, който говори на децата си за митичния дядо Коледа или му го показва Е ЛЪЖЕЦ според Словото. ГРЯХ Е според Словото да лъжете децата си и това е прякото погазване на 9-та Божия заповед ! Според Матей 18:6; Притчи 6:16,19; Откровение 21:8 и 22:15 всеки лъжец е омразен на Бог и ще отиде в ада завинаги ! 
Нека кажем още информация за дядо Коледа (Santa Claus), защото той се оказва фигура с доста символика и историческа стойност... Кой е всъщност Дядо Коледа? - Благ старец, награждаващ послушните деца, или зъл демон, който подхлъзва невинните подрастващи към лоното на материализма? Има исторически, митологични и религиозни доводи, които доказват, че зад, на пръв поглед, безобидния, измислен образ се крие зло духовно създание. Да започнем с една малко говорена тема. Съвременната интерпретация на празника все повече го изпразва от съдържание, а комерсиализацията му навежда на някои съвсем НЕвесели мисли:
"Традиционната представа за Дядо Коледа е като за весел добряк, който раздава подаръци и така запазва „магията“ на празника жива. Но духът на Коледа е дух на лъжи, дух на измамата. Това е сезонът, когато самотните са поставени в ситуация да се чувстват нежелани, когато хората стават все по-депресирани и склонни към самоубийство, а в същото време лицемерите, които са щедри само през този кратък отрязък от годината, празнуват своята вечна лъжа" - пише разочарован американски блогър в сайта си. Вие сами преценете дали не е прав. Примерите за това са навсякъде около нас.

Известен факт е, че съвременният комерсиален облик на Дядо Коледа е създаден в компанията "Кока-Кола", но се оказва, че подобен персонаж битува в митовете на различни народи от поне 4 хилядолетия. Независимо, че в християнския свят се приема, че първообразът на белобрадия старец е свети Николай, в някои страни като Германия и Австрия, той е представен и като Крампус - зъл демон и алтер его на фигурата с подаръците, който подлага на изпитание децата, за да установи кои от тях са били лоши и непослушни. Злият демон се появява в средновековните пиеси още през 10 век, но процъфтява в коледните представления през 15-16 век. Странната комбинация между хумора и религията в тях е доминирана от образа на свети Николай, а едно от задълженията на дяволския му помощник било... "радостно да бутне грешниците в ада".

Оригиналният мит твърди, че този брадат белокос светец, облечен в широка мантия, в навечерието на 6-ти декември се изкачвал до небесата на бял кон ! Тук правя кратка пауза, за да посоча 2те места в Библията, които описват самият дявол. В Исая 14:12-14 четем:
"12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
13 А ти думаше в сърцето си: ЩЕ ВЪЗЛЯЗА НА НЕБЕСАТА, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север,
14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния."

Съвсем недвусмислено се казва за най-големия копнеж на Сатаната, а вие сами преценете как идеално приляга на мита за Дядото... Сега нека прочетем и Откровение 6:2:
"И видях, и ето БЯЛ КОН; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи."
- Това е част от видението на апостол Йоан за последните времена, в които ще се издигне измамник, който да властва над света и който ще се представи за бог, но всъщност ще бъде воден от самият дявол. На не едно място в Библиите ни пише, че дяволът е измамник и пише, че дори може да се преправи на светъл ангел (2 Коринтяни 11:14), но по делата се познават (Матей 7:20). За да докажа, че чрез белия кон дяволът се преправя на Бог ще ви цитирам как е описан идващият Бог Исус Христос от небето при Второто си Пришествие. Четем Откровение 19:11:
"След това видях небето отворено, и ето БЯЛ КОН, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно."

Сега нека продължим обаче с противоречивата личност на дядото, която все повече започва да напомня за дявола. След като Дядо Коледа се изкачвал до небесата на бял кон, той изпращал тъмния си помощник, който, макар и с нежелание, трябвало да разпръсне подаръци на добрите хора, но май с по-голяма охота размахвал метлата си (символ на веществото и магьосничеството) като бич, с който ще ги изпрати към мястото на вечни страдания. По-нагоре казахме, че според поверията трябва да си у дома си, защото навън обикалят зли сили, а май пратеника на дядото е бил най-злата сила. Макар двете поверия да са отделни, то те се припокриват идеално с характера на езическият дух, който стои зад създаването и воденето на тези празници !

Друго интересно нещо е това, че популярното название на дядото на английски език е Ник (Nick) и в простонародната реч се използва и като синоним ... на дявола ! Old Nick (стария Ник) е популярно название за сатаната във Великобритания дори според Oxford English Dictionary, като етимолозите предполагат, че то произлиза от холандската дума "Nikken", която има същото значение. "Николас" пък е едно от имената за нечиста сила в Германия.

Ако се преаранжират буквите в името на дядо Коледа (на англ. Santa Claus), от Santa - Санта ще получим Satan - Сатан. Санта има същият буквен състав като Сатан(a). Блаватска, майката на “Ню-Ейдж” движението в нейната книга "Тайната доктрина, том 2 стр. 350 казва: "Името не е важно, важни са буквите в него" (!!!). Важно е да отбележим, че сатанизмът до ден днешен си служи с нумерологии, буквено-смислови символики и знакови символики. В Библията ясно е казано, че дяволът е лъжец и имитатор. Продължаваме с името Santa Claus - Клаус - и тук има тайно значение. Пак да преаранжираме – Клаус = Lucas.

"Lucas" е съответсващото име с корен от латинската дума lucaris. Тази дума означава “принадлежащ на гората, на дърветата”. В този смисъл можем да разглеждаме термина Сатан Лукас като “отнасящ се до дърветата”. Виждате ли тук проблема? Сега стигнахме до следващата тема, която да разгледаме.

                                         Вечнозелените дървета

В древни времена са същесвували езически ритуали, свързани с вечнозелените дървета. Те се споменават многократно в Библията и са забранени. Защо използването на тези дървета е забранено от Бог? Нека видим! Когато перфектното сътворение на света е помрачено от греха – това долно дело на старата змия Сатаната посява семето на съмнението (Битие 3:1) нарушавайки божията заповед да не се докосва дървото на знанието. Тогава грехът се утвърждава на света защото Ева, а след нея и Адам, опитват от забраненият плод.

В ранната човешка история една от най строгите форми на наказание е публичното обесване на дърво – като унизително доказателство за извършени престъпления.

В Старият завет бог заповядва на евреите да не постъпват така с хората: “тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял. “ (Второзаконие 21:23)

Проклятието на Бог се отнасяше и до други нации, които се кланят на други богове: “Разорете всички места, дето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високи планини и хълмове и под всяко клончесто дърво” – (Второзаконие 12:2)

Думата “зелено клонесто дърво” е споменато над 12 пъти в Старият завет – ето няколко примера:

........ И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли........ (Езекил 6:13)

... и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво... (Летописи 28:4)

... видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудства... (Йеремия 3:6)

... Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътства с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.... (Йеремия 3:13)

... които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво... (Исая 57:5)

... ти казваше: "няма да служа на идоли", а между туй на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво ти блудства. (Йеремия 2:20)

... Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове. (Йеремия 17:2)

… Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво. (3 Царе 14:23)

… Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво. (4 Царе 16:4)

Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво" (4 Царе 17:10)

КАКВО Е АШЕРАашерата е идол от дърво посветен на финикийско-ханаанската богиня на плодородието, съпруга на Ваал – бог на слънцето. Понякога ашерата е била и растящо ЗЕЛЕНО УКРАСЕНО ДЪРВО пред което е имало празнично веселие.
 

Най-показателно е че Исус е разпънат на дървен кръст, за да изкупи греха на човечеството. 

Така че от тук следва логичното библейско заключение, че зелените клонести дръвчета са символ за отношението на човека към неговият бог и те са били правилното място, на което човек да покаже това свое отношение към бога си чрез жертва към него ! Дяволът като един отличен имитатор хваща това и като много други неща го изопачава и започва да го извращава чрез идолопоклонничеството на хората. В много езически култури са се използвали вечнозелени клонки за украса на домовете и храмовете през декември. През този месец, когато всички широколистни дървета и храсти са практически безжизнени, вечнозелените растения остават свежи. Те като че ли притежават "магическата" сила, която им дава възможност да се противопоставят на суровата зима.

Египтяните, например, са използвали палмите като символ на възкресението и вечно възраждащия се живот. С палмови листа те са украсявали къщите си по време на зимното слънцестоене. Символиката на палмите от древни времена можем да видим дори в Божието Слово, където в Йоан 12 глава се казва, че са посрещнали Исус в Ерусалим с палмови клонки, викайки: „Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!“

Първото използване на вечнозелени растения води началото си от древна Елада по повод на преклонението пред бог Адонис, който се възвръща към нов живот. Древните римляни от своя страна украсявали домовете си по време на тържествата за бог Бакхус (сатурналия) с дървени клонки, украсени с метални орнаменти и изображения на божеството. В чест на празника са се запалвали 12 (библейско символично число за Божия ред) свещи, които осветяват пътя на хората в живота. Римската Сатурналия е започвала на 17 декември и е продължавала малко след зимното слънцестоене. По това време са се разменяли подаръци, раздавали са се пари за благополучие и сладки за щастие.

В северна Европа германските племена са привързвали свещи и сушени плодове към вечнозелени клонки в чест на бог Уодън (Меркурий). Клонките от джел са символизирали вечния живот и бъдника, който гори в огнището са били символи на настъпването на новото.

Древните гърци са почитали маслиновото дръвче, древните египтяни – палмите, а древните римляни – лавъра. Именно заради това, повечето историци предполагат, че историята на коледната елха датира още от древни времена. Смята се, че, коледните дръвчета са се популяризирали от езическите племена на територията на днешна Германия, които слагали елхи пред домовете си през декември. Те ги предпочитали заради това, че са вечнозелени и с пирамидална форма (пирамидалната форма си е явен знак на масоните и е символ за дяволската йерархична система), което ги правело символ на живота и неугасващата природа, дори и през зимата, когато денят бил малък, а всички останали растения – мъртви. С поставянето на елхата пред вратите на домовете си, хората молели за по-кратка зима и по-бързото настъпване на пролетта. Смята се, че украсата на днешните елхи произлиза отново от германските езически племена, тъй като още тогава те украсявали дръвчетата със сушени плодове и палели свещи за светлина около тях.

След покръстването на германските племена, почитането на елхите станало още по-силно. Именно тогава дръвчетата започнали да се смятат за символ на Рождество Христово. Така впоследствие всяко германско семейство имало своя елха за Коледа, а през 17 век предвидливи търговци започват да произвеждат и продават първите гирлянди за украса на коледните дръвчета. Първоначално гирляндите са покривани със сребро, но в последствие с цел по-големи печалби, благородният метал бил заменен с по-евтин. Друга позната украса за коледните елхи – стъклените топки – са се появили чак два века след гирляндите, като алтернатива на сушените плодове, които преди това племената поставяли по дръвчетата. Скоро след това и друг символ излиза на бял свят – звездата на върха на елхата, която УЖ символизирала раждането на Исус Христос според натъкмяването на християнството към езичествата…

Освен в домовете, елхи започнали да се виждат и на обществени места в германските градове, най-вече по площадите. Те били украсявани и около тях се организирали тържества по случай Коледа. Посетители от цял свят оставали смаяни от величествения и изящен вид на украсените коледни дръвчета и така бавно практиката започнала да се разпространява из останалите страни, най-вече из Европа. Първите държави след Германия, които въвели коледните елхи били Швеция, Дания и Финландия, а след тях Англия и Франция.

Най-дълга съпротива коледните дръвчета срещнали в Съединените щати, където дълго време хората смятали, че те са символ на едно идолопоклонничество и отказвали да ги приемат. В началото на 20 век обаче украсените коледни елхи започнали да изпълват и американските домове и после бързо станали традиция и там.

Аранжирането на дома с вечнозелени клонки е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни предмети се чества зимното слънцестоене.

Но традицията на коледната елха като религиозна християнска традиция е пренесена тук от Русия. Там първоначално започват да се накичват дръвчета, които добиват популярност у нас по време на Руско-турската освободителна война.

Официално първото украсено дръвче се появява веднага след Освобождението през 1878 г. То се намира в Пловдив, който тогава е столица на Източна Румелия. Тогава губернатор на града е Александър Столипин.

През 1879 г. Батемберг поставя украсено коледно дръвче в двореца си, а самият той се преобразява в Дядо Коледа. Първата официална градска елха в София е поставена през 1882 г. България има нов управник – Фердинанд. След Първата световна война в Борисовата градина специално се отглеждат елхички и борчета, които след това се продават за празника.

В СССР през 1920-те години елхата, като религиозен християнски елемент, е забранена в резултат на сериозни протести. През 1936 година обаче е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.

Окичването и развалянето на Коледното дърво в традицията до наши дни винаги се е асоциирало с определени дати. Традиционно коледните елхи не са били украсявани до настъпването на Бъдни вечер ( 24 декември) и чрез тях се чества вечерта на раждането на Христос, а не самата Коледа. С други думи казано дървото се поставя на 23 декември и се разваля на 6 януари. Ако коледното дърво е украсено преди или след тези дати се счита за ЛОШ "КЪСМЕТ" ! Което е поредното суеверие с езически и окултен привкус, защото Библията застава против всяка една случайност и късмети ! Да не навлизам в темата с късмета, защото това всъщност е било название на друг езически бог ! Въпреки всичко целият този миш-маш, който се създава с примесването на най-големите езичества през вековете заедно със самото християнство остава съвсем незабелязан от разбиранията на мнозинството. Всички на този ден са улисани с празнуване, приготовления, стопляне на душевната обстановка, украшения, пищност и тнт. Комерсиализацията на самият празник се е превърнал в изключително доходоносен бизнес като по този начин ставаме свидетели на комерсиализацията и на самият Христос, представен с куп играчки, фигурки, украски и тнт., което пък си е в директен разрез с 2-та Божия заповед! Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се, че то крепи хармонията в света, защото свързва небето, земята и подземието. С годините обаче редом с това, че то било един вид символ на живота, започнало да се използва и в смъртоносен смисъл. Смъртоносната символика на елхата е намерила място в куп пословици, поговорки, фразеологизми и стихове, прерасващи в поверия:

"гледаш ли под елхата - тежко ще се разболееш"/"попаднеш ли под елхата ще умреш"/"елхова,смърчова къща" - гроб/ "разходи се по елховия път" - умри.

"Боровете и мъхести елхи
Бели нощи и мрак,
Злобно пееха на снежна буря,
Вие в пустия овраг." - мрачни асоциации на елхата през 19век. на А.Н.Будищев

Смъртната символика на елхата била усвоена и получила широко разпространение от съвестската власт. Елхата се превърнала в характерен детайл в официалните гробища, преди всичко в мавзолея на Ленин, около който били посадени сребристи норвежки елхи. Някои също така твърдят, че още по времето на вавилонските преклонения са украсявали вечнозелени дървета с части от хора. Това е мрачна тема, която остава далеч в миналото и е неясна, но езичеството и преклонението пред идоли остава ясно и до днес! Също така елхата е била символ и на алкохолизма. Кръчмите в Русия са били наричани "коледни елхи", защото за дълъг период от време само собствениците на кръчми в Русия ги слагали като декорация на заведенията си ! Едно от първите традиции с украсяване на елхи било на почит по време на Ведическата Култура в Германия, като по-късно (1840г.) се попива от Русия. Християнската църква била сериозен противник против елхата и Светия синод през 1917 година издал указа, забраняващ слагането на елхи в училища и гимназии. Въпреки всичко елхата останала в бита на хората и през 1925 г. започнала планова борба с религията из православните празници в Русия. В резултат на това през 1929г. станала окончателна отмяна на Рождество и елхата тъй като те били вече твърдо слети. Той станал най-обичаен работен ден. Въпреки всичко елхата продължила да се слага, но тайно. Нещата продължили така до 1935г., когато Сталин казал: "Трябва да живеем по-добре, трябва да живеем по-весело." И елхата била възстановена, но този път вече била новогодишна и била правени най-вече, за да ѝ се радват децата.

 

Също така знаем, че дяволът е един лъжец и имитатор. Той идва с добри намерения, мотиви и планове, но всъщност е планувал клопка. Думата заблуда идва от гръцката дума „планао“ – планирана измама ! Така че нещата с украсяването на вечнозелени дръвчета и елхичките се появява съвсем невинно в умовете на хората, но това има причина и цел. Това идва чрез дявола от древни преклонения на езически богове, които са били олицетворението на самия дявол. Хората са молели тези богове за здраве, сила, успех… и дявола е искал от тях жертви и преклонение пред него с различни ритуали… Всички знаем за историята на Адам и Ева в Едемската градина, когато змията излъгала Ева да яде от забранения плод. Тази змия беше увита около дървото за познание на доброто и злото. В момента тази увита змия около дървото е символ на медицината и на аптеките Фрамар. А ние увиваме коледни гирлянди около елхата… Това да ви прилича за символика как връщаме змията на дървото, от което да ни лъже?! Мислите, че това е случайно ли?! Дявола е ЦАР на символиката в света днес… Ами звездата с 5 ъгли, която се слага на върха на украсеното празнично дръвче? Мислите, че е безобидна и че просто значи звездите на небето? Защо пък точно звездите? Ами дяволът е паднал ангел. Библията го нарича в Исая 14:12 глава „Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората!“ – Дявола се има за звезда, която всъщност е паднала и е била изхвърлена от Рая. Виждаме това в Откровение 12 също. Така че къде е паднала? Ами паднала е на Земята. И когато си украсявате елхи всъщност вие сами си слагате неговия символ ей така във вашата къща най-отгоре. Издигате си го като ваш бог (идол)! И тази звезда най-често се среща в червен цвят – кървавият цвят, който редом с черния цвят е на голяма почит във всички нива на сатанизма, веществото, магьосничеството и спиритизма. Впрочем това въобще не е края като говорим за звездата (пентаграм) на елхата.

За родина на пентаграмата се сочат ШумерВавилон. В египетските гробници небето се обозначавало с пентаграм. Герман Вирт дава доста интересна теория, обръщайки внимание на това, че в немския език пентаграмата се нарича вещерска лапа или „Drudenfuss“. Вирт твърди, че „Drude“, т.е. вещица, всъщност произлиза от думата „Thrud“. Според него пентаграмата е сакрален календарен символ, обозначаващ зимното слънцестоене, Нова година и Юл.

С този символ са си служили много окултни школи с цел – своето подчиняване на бесовете…В пентаграма пулсират демонските сили, рано или късно, ще осъществят дяволския замисъл – чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към Втората смърт.

Пентаграмът представлявал пет велики и разумни течения в живата природа – течения на енергия и светлина, които индусите наричат „прана“ или „течения на живота“. Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те съчетават в себе си пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните сили, се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите или отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.

Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата – знак на Дявола.

Опасения, че енергията на пентаграмата може да се използва и за черна магия, е имало още преди хилядолетия. Панически страх обхванал например църквата когато се появили първите поклонници на „дяволския култ“ и заплашвали, че чрез обръщането на този магически символ наопаки с главата надолу, биха могли да бъдат освободени тъмни дяволски сили.

Обърната с върха надолу, пентаграмата се превръща в глава на пръч и според сатанистите е символ на Дявола, макар че всъщност означава скрития в материята дух. Обратната пентаграма, според Елифас Леви се смята за зло. Той твърди, че обърнатата пентаграма символизира козел, а изправените нагоре лъчи са рогата му.

Според древното вещерство пентаграма служи за доставяне на енергия. Ако пентаграмата седи в кръг (кръгът служи за ограничаване на територия) енергията ще се концентрира единствено в кръгът и в центъра на пентаграмата. Така по този начин вещерския индивид ще има необходимата сила (енергия) за да постигне своите лукави цели. Пентаграмата най-вече в каквото и да е вярване служи за доставяне на енергия, тъй като тя е била свързана със стотици вярвания и хора, който са били свързани до край с нея. По този начин пентаграмата е станала символът им, символ на оставената енергия след като починат.

Това е един от най-използваните сатанински символи в сатанизма и магьосничеството. Много ритуали се извършват в пентаграми, страшно много пентаграмни фигури и предмети се използват за нанасяне на черни магии… Символиката на пентаграма е вмъкната дори в политическите и управленски среди, тъй като те участват в много сатанински тайни общества, а мнозина от тях участват лично в магьоснически ритуали и тнт. Снимковия материал и информация на тази тема е потресаващо огромен ! Дори в сатанизма самият Луцифер се обозначава като пентаграм, в който е нарисувана главата на козела, известен като Бафомет в сатанинските кръгове. Това е най-окултното и идолопоклоническо изображение на Сатаната в целия окултизъм. И той е закодирал лицето си в символа на пентаграмната звезда, която ние така прилежно слагаме на елхите си отгоре, а под нея увиваме змиьовидната украса около дървото и накрая украсяваме с ламчипки… символ на другите паднали ангели, които сега са демоните, подчинени на Сатаната.
В Библията пише в Деяния 7:41-43:

„И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? Напротив, носехте скинията на Молоха, И ЗВЕЗДАТА на бога Рефана, Изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; Затова, ще ви преселя оттатък Вавилон".“ – Дявола с демоните си представлява това небесно войнство, за което се говори.
В Ефесяни 6:12 пише:
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу НАЧАЛСТВАТА, срещу ВЛАСТИТЕ, срещу ДУХОВНИТЕ СИЛИ на НЕЧЕСТИЕТО в НЕБЕСНИ места.

Това е висше идолопоклонничество, което дявола е посял напълно безпроблемно в ума на хората поради незнанието им и мързела им да проучват различните неща в живота си. Чрез насяването на традиции в поколенията, единствено чрез добрите мотиви и чувства, дявола прекарва изключително хитро своите ритуали, с които хората да му се покланят без дори да го осъзнават. И му се покланят дори, когато говорят за Исус точно до идола-елха, който са си издигнали преди броени часове… Това е МЕРЗОСТ пред Бог ! И Бог няма да оправдае невежеството на никой при положение, че човек е можел да се осведоми… И 100% няма да оправдае делата, които хората правят на фона на умишленото си невежество ! Бог е справедлив ! Писано е в Библията в Осия 4:6: „Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе“

                                                   Бъдника

Оказва се, че в много европеизирани Славяно-Арийски народи по времето на Коледния сезон отдавна са използвали Коледни Бъдници, грамадни дървени късове или пънове, които са се запалвали в огнището в първия ден на Рождество Христово, и които постепенно изгаряли в продължение на 12-дневния празник. Съгласно разпространеното вярване, внимателното съхранение на късче от Коледния Бъдник в течение на цялата година защитавало дома от огън и мълнии, обезпечавало семейството с изобилие от зърно и помагало на животните леко да износват потомството си. В качеството на Коледен Бъдник са се използвали дънери от елха и бук. При южните славяни това се е наричало Бъдник (както се нарича и при нас), при скандинавците - juldlock, при французите - le buche de Noel.

Сега можем да обобщим, че украсяването на вечнозеленото дръвче по Коледа както и съпътстващите обичаи е обвързано с езическото преклонение пред бога на Слънцето и това е ритуал, търсещ здраве, веселие и плодородие (просперитет) през следващата година в семейството. Това остава като напълно езическа, небиблейска практика, която няма място в живота и дома на християните.

                                                 Коледуване

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Това по-горе видяхме, че е напълно езическо и окултно поверие! С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Ако човек започне да ги чете ще види, че има страшно суетни, окултни и езически приказки в тези наизустени слова! Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което те пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Но ако стопанина е лош имат възможност да го прокълнат и с нещо лошо.
След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай,
„От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!“ – Всъщност тук в това пожелание ние виждаме отново един напълно плътски и езически манталитет тип „Нека използваме Бог като лекарство за здраве, а ние да се веселим!“ Това е бил винаги манталитета на езичниците, които биха приели Бог само ако Той прави нещо за тях! Но нашият Исус Христос вече е направил всичко за нас, за да Го използваме само за здраве и успех. В коледарските песни и наричания почти напълно отсъства Бог и Исус, но за сметка на това пожелания за здраве, успех, плодородие, любов и щастие се среща постоянно. И всичко това придружено с определения ритуал на коледуването, чрез който се вярва, че ако стопанина е добър към коледарите, то и Бог ще му даде попросеното от тях… Карай, че според Библията подобни коледари не са въобще истински следва Бог хора и че това тяхното е по-скоро една чудесна „бяла магия“ ! Бялата магия е да искаш добри неща по езически и окултен начин!

                                        Израза "Merry Christmas"

След като казахме по нещо за "Santa Claus" нека кажем и "merry Christmas" какво значи и откъде идва. Много хора си мислят, че "Christmas" значи "раждането на Христос". Да, ама НЕ!

Думата "Merry" е най-лесната част и значи весел, радостен и светъл (топъл). Точно каквито чувства се ширят в душата на повечето празнуващи днес. Но по надолу ще видим, че в съчетание с думата "Christmas" става живо богохулство !

Според "The World book encyclopedia" понятието "Christmas" идва от средновековния английски език, който обаче има доста стари корени с латинския език и с римската империя, която е разпнала Христос. В средновековния английски език фразата е "Cristes Maesse" е ранната форма на употреба на израза "Mass of Christ". Тук е мястото да кажем, че думата "Mass" е стриктно католическа дума, която във времето е отхвърлена от така наречените протестанти като лутераните, баптистите, методистите, презвитерианите, петдесятните и тнт... Думата "Mass" в религиозен смисъл е означава "жертва чрез смърт". Това откритие е шокиращо понеже докато хората днес казват "Merry Christmas", визирайки "Весело рождество Христово", те всъщност казват "Весела смърт на Христос" ! НЕЩО ПОВЕЧЕ! Когато белобрадия и дебел дядо Коледа се смее и казва: "ХО-ХО-ХО, Merry Christmas", той всъщност се подиграва брутално със страданията и кръвта на нашият Спасител, Който умря за греховете на човечеството. Той правеше това докато родителите оставяха децата си да отидат в любящата му прегръдка и изцеляваше децата от фалшивите обещания на родители, приятели, фантастични герои и какви ли още не заблуди. И Исус каза: "Оставете децата на дойдат при мен!" (Марк 10:14). Исус каза: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя." (Матей 11:28). Каза още: "каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде." (Йоан 15:16). Така, че вие сами си преценете как, защо и доколко праведно, и богоугодно е да толерирате дядо Мразовци, да лъжете децата си с тях и да повтаряте постоянно "Merry Christmas"?!

Какво е толкова смешното в смъртта на Исус? Защо дядото се смее? Защо вие сте "окей" с това? Вашите думи имат значение и дявола знае това. Библията ни казва, че нашите думи са силна духовна декларация и имат сила на живот и смърт ! Кой благославяте и прославяте с думите си ?! Да, думата "Mass" значи "смъртна, свещена жертва". Тя значи смърт !!! И за да докажа това ще разгледаме значението на откривателите на тази дума. Поглеждаме в "Католическа Енциклопедия" ("Catholic Encyclopedia") на страница 537, където пише: "In Christian law, the supreme sacrifice is that of the Mass." - (В християнският закон, върховната жертва е тази чрез смъртта.) И продължава с: "The supreme act of worship consists essentially in an offering of a worthy victim to God, the offering made by a proper person, as a priest, the destruction of the victim." - (Върховният акт на поклонение се състои основно в принасянето на достойна жертва на Бога, предложена от подходяща личност като свещеник, чрез унищожението на жертвата.) Моля обърнете сериозно внимание на думата "жертва в значение на потърпевш нечестие" (victim) на това убийство (victim of the Mass) - латинската дума за жертва е "hostia", откъдето идва и думата "host" - домакин, гостоприемник. Българската дума жертва е една, но английските думи са 2 и всяка носи различен смисъл: "Sacrifice" е жертва, но свещена - която бива пренесена като служба на бог. А думата "victim" е жертва в смисъл на онеправдан потърпевш на нечестие, насилие и тнт... А думата "Mass" е съединението на тези два смисъла в нея като значи буквално "свещено жертвоприношение чрез убийството на потърпевша жертва" - "sacrifice inоlving a victim".

На страница 110 на книгата "The Mass in Slow Motion" се казва: "It is only with the consecration that the sacrifice of the Mass is achieved. I have represented the Mass to you, more than once, as a kind of ritual dance." - (Само чрез освещаване се постига жертвоприношението на жертвата. Аз съм ви представял жертвоприношението повече от веднъж като един вид ритуален танц.)

Като заключение думата "Mass" в израза "Christmas" е церемониалното убийство на Исус Христос, което според Библията е предшествано от "господната трапеза, наречена още причастие и евхаристия (думата евхаристия идва от гръцката дума "евхаристо", която значи благодаря). "Mass" e смъртното жертвоприношение, а "host"-ът (домакинът) e самата жертва. Това е типично Римокатолическа доктрина и думата "Christmass" е това, което те създадоха. И отново аз ви питам кое по точно е веселото ("merry") относно болката, кръвта, страданията и смъртта на Исус Христос? Дяволът се е справил много добре с работата си като е успял да накара чрез невежеството на милиони християни по целия свят да повтарят "Merry Christmas" и да богохулстват ! По този начин те се подиграват на Христовото дело с думите си без дори да го осъзнават ! Какъв измамник е само дяволът... И Библията ни предупреждава да се пазим от лъжите Му (1 Петрово 5:8) и не случайно ни предупреждава да се пазим от всичко езическо, но за това ще поговорим с повече примери по-надолу ! Все още има още неща, които да обсъдим.

Всъщност дявола не само е събрал богохулство в един израз от две думи и не само е обърнал изцяло смисъла на говоренето от раждане към смърт, но и в последните години става все по-модерно да се изписва "Christmas" като "Xmas". Дори едно малко дете може при един поглед да види, че буквата "X" буквално изглежда сякаш е зачеркнато името на Христос от думата... В днешно време (от което дойде и тази тенденция) именно буквата "X" се използва, за да ЗАЧЕРКНЕМ и да ЗАБРАНИМ нещо... Да го направим недостъпно, неправилно и забранено... А и не само това - тази буква е избрана и за водещ символ в порноиндустрията като порнографските филми са означени като "ХХX" филми ! Нещо повече ! Знаете ли, че на гръцки език числото шестстотин шестдесет и шест (буквено изписано) е думата XES ! По-нагоре вече казахме, че сатанистите, вдъхновени от самия дявол много често обръщат думите и разместват буквите, за да закодират символика в една привидно различна дума или израз. Я да прочетем тази дума на обратно – SEX ! Думата SEXбуквално значи 666 от гръцки език (буквено прочетено наобратно) !
Като в думата
X на грънци значи 600. ХХХ е 600 600 600. На пръв поглед погледнато, като знаем, че 0-те символизират нищото, то буквално без тях се получава числото 666! Сатанистите също така събират цифрените стойности на дадена дума, за да получат конкретно число, което да подхранва духовни сили. Нека съберем 600+600+600. Получаваме 1800. 1+8+0+0 е равно на 9. Числата 9 и 11 са едни от най-използвани числа в сатанизма от масони, илюминати, магьосници, окултисти и тнт… Мисля, че достатъчно разнищихме буквичката Х, за да определим какви духовни сили подхранва. Вече се досещаме защо в израза „Christmas” Christ се замества с X все по-често… Вече продават дори на пазара масово Xmas чорапчета, бонбонки, шапки, дрънкулки и тнт… Ако това не ни доказва тази буква колко хитро и активно се използва от дявола, не знам кое чакаме да се случи, за да ни докаже, че той всячески се опитва не само да ни излъже, но да заличи и унижи всеки един спомен свързан с Христос. По този начин дявола унижава и всички, които се наричат християни, а използват тези дяволски словосъчетания без въобще да ги интересува нищо друго... Да, дяволът се наслаждава в унижаването им и затова Библията ни предупреждава като казва: "Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." - (1 Петворо 5:8) Но, за жалост, често срещано явление е когато трябва да сме трезвени и будни, да бъдем заспали. Дори Исус в Гетсиманската градина каза няколко пъти на учениците си да бъдат будни, защото беше съдбоносен момент, но те си заспиваха спокойно, защото явно никой не се интересуваше от некомфортната истина, докато сами не осъзнаха изведнъж колко напечено е всичко. И тепърва ще обсъждаме библейската позиция и защо празнувайки на този ден ние изпадаме в същото заспало състояние на учениците в Гетсиманската градина ! Но още не сме свършили с "буламача".

                               Кога се е родил Исус Христос?

Реално погледнато към днешна дата никой не е дал точно и ясно доказателство за това кога се е родил Исус ! Има обаче няколко много добри хипотези. Ще започна с тази, която е най-малко известна.
     1) Според изследване на екип от астрономи Иисус Христос е роден през лятото - на 17 юни, а не на 25 декември. Такова предположение изказа преди време екип от астрономи, ръководени от австралиеца Дейв Ренеке. Според изследователите, появата на Витлеемската звезда, която според Библията се появява при рождението на Иисус Христос, се обяснява със “съединяването” на небето на две планети - Венера и Юпитер.

Астрономите успели да изчислят точното време, когато се е наблюдавало това явление. Жителите на Юдея са могли да наблюдават съвпада на планетите на 17 юни точно 2 години преди Христа. Тогава Венера и Юпитер са се намирали една до друга и са били един от най-ярките обекти на небето. Ако Христос обаче се е родил при властването на Ирод, както свидетелства евангелист Матей (Мат., 2:16-18), то той не би могъл да бъде на 33 години в момента на екзекуцията си. Според исторически хроники Ирод умира 4 лета преди новата ера. В случай че историята за спасения от кланетата Иисус е вярна, то Божият син трябва да е дошъл на този свят поне една-две години преди това. И следователно в деня на своята смърт трябва да е вече към 40-годишен или дори малко повече. Но, съвсем друг въпрос е на колко години е умрял Исус.
Всъщност съединяването на Венера и Юпитер НЕ са единствената хипотеза за Витлеемската звезда. Освен съвпадане на ярки звезди, такива могат да са ярка комета, нова или свръх нова звезда. Други основни кандидати за обясняване на Витлиемската звезда са Хелиевата комета през 12 г. пр. н. е., съвпадът на Юпитер и Слънцето през 7 г. пр. н. е. И „звездата гост” през 5 г. пр. н. е. На този етап обаче всички тези хипотези са неубедителни. Толкова с темата за астрономическите прогнози за рождението.

      2) Знаем, че във времето на раждането на Исус овчарите са пазели стадата си навън, на полето (Лука 2:7-8). Овчарите обаче не стоят по полетата през декември, тъй като в Юдея този месец е студен и дъждовен – Песен на песните 2:11; Ездра 10:9.
Според “Пълна енциклопедия на американските празници” описанието на Лука внушава, че Иисус може да е бил роден през лятото или ранната есен. Също така родителите на Иисус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване (Лука 2:1-4). Подобни преброявания не са се провеждали пред зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел.

      3) Ако Исус Христос не се е родил на 25.12., посочва ли Библията кога е бил роден? Библейските описания насочват вниманието ни към края на есента като вероятно време за Исусовото рождение, базирано на зачатието и раждането на Йоан Кръстител.
Знаейки, че Елисавета (Йоановата майка) е била в шестия месец от бременността, когато Исус е бил заченат (Лука 1:24-26), можем да определим приблизителното време от годината, когато се е родил Исус, ако знаем кога се е родил Йоан Кръстител. Йоановият баща, Захарий, бил свещеник, служещ в Йерусалимския храм през Авиевия отред (Лука 1:5). В 1 Летописи 24:8 можем да прочетем, че Авия е бил 8ми отред поред. Историческите изчисления сочат, че този отред (курс на служене) свършва на 15 юли. Именно през това време на служене в храма Захарий научава, че той и съпругата му, Елисавета, ще имат дете (Лука 1:8-13). След като завършва службата си и се завръща у дома си, Елисавета зачева (стих 23-24). Ако приемем, че зачеването на Йоан става в средата на юли, прибавянето на девет месеца ни отпраща към месец март като най-вероятното време за раждането на Йоан. Прибавяйки още шест месеца (разликата между Йоан и Исус) ни отвежда към края на септември или началото на октомври като най-правдоподобно време за раждането на Исус.

     4) Някои теолози обаче твърдят, че има грешка в горното изследване. То се основава на реда на смените (отредите) тогава, когато те първоначално били въведени в употреба (от цар Давид). Но когато Йерусалим и Храмът били разрушени през 587 г. пр. Хр., смените били преустановени и свещениците се разпръснали. Когато се завърнали от Вавилонския плен и започнали отново да служат, редът на смените бил вече различен!
Можем да прочетем за това в Свещеното Писание, в книгата на Неемия 12:1-7.
Тогава се завърнали само 22 от 24-те смени. В посочения пасаж забелязваме, че Авиевата смяна вече не била осма, а дванадесета! Така че ще трябва да разделим 360 дни на 22, за да разберем средно по колко време е служил всеки отред. 360/22 = 16. Първия месец е бил нисан, който е започвал от средата на март. Авия е бил дванадесети отряд по 16 дена.

15 март + 12х16 = 15 март + 192 дена. 192/30 = 6,4 месеца. Значи като добавим 6 месеца и половина към 15 март ще получим кога е свършвал Авиевият отред. 15 март + 6,5 месеца = края на септември. Ще приемем, че тогава е забременяла Елисавета и като добавим 9 месеца получаваме юни месец, който е месеца, в който Йоан Кръстител се е родил. Добавяме 6 месеца разлика с Исус и получаваме декември месец за месец, в който Исус би се родил.

Тук обаче е много важно да добавим подробности, които са реален проблем, за да повярваме на тези изчисления с отредите.
– Не само, че след плена виждаме не 24 свещеници, а 22 и то в различен ред, но и при следващото потомство отреди в Неемия 12:12-21 виждаме намаляване на отредите с още 2 от 22 на 20 !
– Реда в Неемия 12 глава нито при първите отреди, нито при вторите е стриктно упоменат. И на двете места изглежда просто като изброяване. Докато в Летописи 24 реда е стриктно установен с жребий !
в действителност, никое сериозно изследване по въпроса не споменава за това, че всяка смяна дежурила по петнадесет дни. Смяната била само за по една седмица, от събота до събота, като всяка смяна дежурила два пъти годишно. (Йосиф Флавий, „Юдейски древности”, книга 7, 14: 7). Ние не знаем дали двата пъти са били едно след друго или през пълно превъртане на целия списък поред.
– макар и смените да се редували всяка година, израилтяните на всеки три години вмъквали по един допълнителен месец. И понеже през този месец също имало свещенически смени, новата година ще да е започвала с някоя от останалите смени без да можем да проследим коя е била…

С горното искаме да кажем, че следвайки тази логика, поне засега е НЕВЪЗМОЖНО да определим датата на Христовото Рождество и следователно доводът за Авиевата смяна е несъстоятелен. Това го вкарвам в този анализ умишлено за всички, които вярват в изчисленията за раждането на Исус на базата на пресмятане спрямо раждането на Йоан Кръстител. Ясно е, че по този начин не можем да установим нито датата, нито месеца…, но едно е сигурно: декември месец отпада от всякакви логични доводи след като овчарите по това време НЕ пасат стадата си навън и то нощем както виждаме в Лука 2 глава.

                          Поява на Рождеството като празник

Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12. започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите”. Цели три века след раждането на Иисус никой не е знаел, а и не се е интересувал от точната рождена дата на Месията. Нищо чудно - в древността рождените дни по принцип не са били важни, не са се празнували и никой не се е стараел да ги запомни. Важна е била датата на смъртта. Фактът, че църковната памет не е запазила категорични свидетелства за точната дата на Христовото Рождество, свидетелства, че Църквата не е сакрализирала датите, не чества времена, а свещени и спасителни събития.

Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството?


Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия, християнството, си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св. Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник под ново име и с ново значение” (Уолш). Друг въпрос е колко християнски правилно е подобен компромис… Библията ни учи, че трябва да държим ЗДРАВОТО УЧЕНИЕ (Тит 2:1; 1:9; 2 Тимотей 4:3) !

Рождество Христово (Коледа) е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под блясъка на християнството.
Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество). Тук обаче говорим само за закоравелите, плътски новоповярвали, а не за всички християни ! И дори закоравелите в сърцата си са такива, защото НЕ се покоряват на правдата, а не защото неправдата им се позволява ! Грях е да позволиш неправда, за да може даден човек постепенно да се учи на правда ! Това НЕ е насърчен метод никъде в Словото… Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23) – Тук НИКЪДЕ не виждаме дори наполовина отворена вратичка да си правим наши си плътски произволия… Исус беше КАТЕГОРИЧЕН ! Цялото вдъхновено Божие Слово е КАТЕГОРИЧНО и то е КРАЙНИЯ АВТОРИТЕТ ! А не нашата душа, чувства или грешни представи какво можем и какво не, или какво искаме и какво не. Писано е още в 1 Коринтяни 10:13:
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“

Този компромисен празник се е отнасял само за тези вярващи, които са били със закоравени сърца или новоповярвали, които тепърва прохождат в правдата чрез вяра в Христа. В никой случай Библията не ни насърчава ние, които сме установени в християнството да правим това, което плътски вярващите, трябва да преборят, за да продължат духовното си израстване. И въпреки всичко този компромис да се толерира или да насърчава това тяхно поведение отново НЕ е по Божието Слово, защото много добре знаем, че в новия си живот за Бог ние вече не трябва да ходим по страстите на плътта…
Римляни 13:14
„Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не мислете за страстите на плътта.“

В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус. „Още през 245 г. сл. Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия” (Герхард и Патриция дел Ре).

Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник” (Макропедия, Християнство).

Дори католическите енциклопедии говорят за езическия характер на празника: "Коледа не е сред най-ранните празници на църквата... първата поява на празника идва от Египет" (Католическа енциклопедия, издание 1911)

Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през V в. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето” (Робърт Майърс, Празници).

Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата (виж „Защо Исус Христос не е роден на 25 декември” – стр. 12).

 

Дали въвеждането на една дата като празник за раждането на Исус е безобидна? Нека видим:
„Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади” (3 Царе 12:32,33)

Всъщност, целта на Еровоам не беше само да отвърне хората от Господа, а да ги отвърне от юдовия цар, за да заздрави властта си над тях. И понеже хората бяха привързани към Господа и ходиха да се покланят в Ерусалим, където седеше престола на юдовия цар, той трябваше да въведе нова религия и нови празници, за да не се налага хората да ходят до Ерусалим и там да се привържат към юдовия цар. Сиреч мотивите бяха дори политически, а не религиозни или духовни. Най-силно впечатление правят думите: "Тогава Еровоам установи празник, който бе измислил от сърцето си". Въвеждането на нов празник измислен по човешки от Еровоам обаче не беше просто въвеждане на празник, а празника беше инструмент за въвеждане на други богове! И това беше изключително добър похват за манипулация на старозаветните хора. Старозаветно вярващите обръщаха прекалено голямо внимание на плътските си желания. И нормално – в тях не обитаваше Святия Дух, защото не беше даден на хората още. Така че, малко или много, това си бяха едни доста плътски хора. Затова и в копнежите си да празнуват Бог им даде празници. Но в Новият завет вече нещата доста се променят, тъй като духовния стандарт е привдигнат и вече празниците въобще не са нужни. Но пък всеки нов във вярата или неукрепнал, може винаги да празнува празниците, които Бог е дал на вярващите от Стария завет. Може да го прави до момента, в който духовния растеж не му покаже колко суетно е всичко това. При някои хора това разбиране никога не настъпва, а при други макар и настъпило продължават да си угаждат на плътта и душевните копнежи. Празниците от Стария завет не са само за юдеите днес. Юдеите бяха Божия народ тогава, но днес вече всеки, вярващ в Исус е Божии Син – част от Божия народ по обещание !
Галатяни 3:29
„И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“

Затова всъщност еврейските, старозаветни празници са от Бога за всеки вярващ днес, а не само за тях ! А празници като Коледа или Рождество Христово са човешка измишльотина, която НЕ е наредена от нашият Бог никога. И нещо повече – абсолютно никога Бог не Го е насърчил с нищо ! Нека се замислим ако Бог искаше ние да празнуваме Неговото раждане дали нямаше да ни остави датата Му? – Разбира се, че щеше да го направи ! Но това не се е случило. Може ли Бог да е пропуснал по случайност… НЕ ! И това се доказва много лесно, вземайки в предвид ФАКТА, че не може да се установи не само датата на раждане, но и месеца, та ДАЖЕ И ГОДИНАТА !!! Така че да се питаме дали Бог не е пропуснал да ни извести раждането Си кога е било, е напълно абсурдно и смехотворно дори ! Бог, Който е създал атома и е написал гените в ДНК-то ни, които още не могат да се разчетат, да пропусне да ни каже кога е роден Спасителя?!
Деяния 1:7
„Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.“

В този стих контекста принципно е свързан с въпроса на учениците относно последните времена, но въобще не значи, че казаното в него е валидно само по отношение последните времена… Това само заковава казаното от нас, че Бог набляга изключително много на времената и те са в Негова власт, както и кой какво да знае за тях и защо!
Явно определено Бог е искал да Го СКРИЕ от нас, за да не го обърнем в празник ! Точно това, което хората направиха. И самият факт, че се празнува на най-езическия ден в историята на човечеството само доказва нечистия дух, стоящ зад цялата тази идея.


 

                     СТРАХОПОЧИТАНИЕ, радост и празнуване

Искам да обърна също много сериозно внимание върху няколко думички, чиито значения се подценяват и пренебрегват съвсем удобно по повод този празник. Думичките, които ще разгледам са: СТРАХОПОЧИТАНИЕ, РАДОСТ, ПРАЗНУВАНЕ ! Изключително важно е да уточним значенията, за да намерим границата и правилният баланс за духовния начин на живот на всеки християнин.

Започваме от думата страхопочитание. В речника на българските думи тя значи: Голямо уважение, респект, благоговение, което граничи със страх; почтителен страх (боязън). Това е изключително важна дума, тъй като тя стои в основата на вярата в Бога. Стиховете в Словото за страха от Бога са страшно много, но ще обърна внимание на два много сходни и известни стиха:
Притчи 1:7
„Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.“

Притчи 9:10
„Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.“

Казано е, че мъдрият Божии човек ще има страх от Бог! А знаем, че вяра без дела е мъртва вяра (Яков 2:26), така че този страх от Бог няма да е само на думи, а на дело. Делото на вяра е дело продиктувано от Божия Дух, а всички знаем, че Божият Дух използва Божието Слово. Бог ни даде Словото Си чрез Духа Си, Който напътстваше всеки един от апостолите и пророците, които са написали Библията. В Ефесяни 6:17 се казва, че меча на Духа е Божието Слово. Това е меча, чрез който поразяваме врага. Но този меч има ТЕЖЕСТ. Той не може да се носи от бебе или от малко дете. Изисква се да си „пълнолетно мъжество“ на вярата (Ефесяни 4:13). Следователно страха от Бог не е просто някаква психическа нагласа, а е дълбоко страхопочитание, чрез което ние стоим ВЕРНИ на Бог винаги, каквото и да ни коства! Страха от Бог е наречен начало на мъдростта, защото в нашата дълбока почит към Бог ние имаме боязън да не Го нараним. Когато обичаш един човек се страхуваш да не го нараниш. Страха от Бог може да се сравни с това, с тази разлика, че идва главно поради това, че ние СМЕ СМИРИЛИ СЪРЦАТА СИ под Божественото естество на Бога. Не само, че Го обичаме с цялото си сърце, но и го почитаме като най-висшото нещо, което съществува и е съществувало някога ! И Бог изключително показателно ни разкрива това като ни е заповядал дори Името Му да не произнасяме напразно ! Писано е, че „Господ няма да счита безгрешен онзи, Който изговаря напразно Името Му“ (Изход 20:7) – Не е писано, че не е хубаво или добро, а е писано, че е ГРЯХ ! Няма да се задълбавам в тази тема, но всеки грях пред Бог е МЕРЗОСТ! Добре е само това вмъкване, за да мислим по правилният начин. Понеже често ние имаме слабостта да си квалифицираме греховете и ситуациите на различни нива, докато за Бог има зло и добро. И всеки грях е зло, което се бунтува на Божията воля и води към разруха на Божия план !

Сега, след като разгледахме какво е страхопочитание и в каква степен трябва да го имаме към Бог, нека да разгледаме какво значи да празнуваш. Празнуване в тълковния речник на българските думи значи: Правя тържество по случай празник, тържествувам, пирувам, ликувам. Тук е и момента, в който трябва да сравним празнуване с радване. Основните разлики между двете е, че радостта е просто чувство, което е комбинация от удовлетворение, забавление и задоволство. Човек се радва много често. Но не всяка радост е празник или празнуване. Празнуването е тържество, за което има специална причина, повод или цел. При празнуването основната цел е да се изтъкне повода. Забавления по случай определено нещо. Празнуването често е планувано за разлика от радостта. Важно е да заключим, че всяко празнуване е радост, но не всяка радост е празнуване. Споменахме, че повода е важен. Истината е, че НЕ само езичествата в този празник или дата са нередни.
Нека се замислим за повода на празника Рождество Христово. Да, Исус Христос, нашият Спасител се роди. Това е най-хубавото нещо, което се е случвало някога. Но дали това е повод за празник? Не говоря дали е повод за радост, а дали е повод за празник и тържества?! Естествено, че всеки плътски християнин ще каже веднага, че е повод. Нека обаче да разгледаме как ние празнуваме нещо в живота на някой наш познат човек. Умишлено не казвам рожден ден, защото това също е поредната суета, на която едно време юдеите не са наблягали дори (както по-горе казахме). Примерно освен рожден ден, можем да празнуваме дадено негово постижение или нещо в неговият живот. Ако ние искаме да празнуваме това, то ние превръщаме самият човек и неговият живот в причина (повод) за празника. От напълно етична гледна точка ние трябва да съгласуваме самото празненство с човека предварително, за да знаем дали той го иска. Ако в днешно време се случва някой да организира празненство за свой познат без той да знае, то това се прави в случаи, в които хората са сигурни, че човека го иска! Но много често стават и лоши изненади. В случая с Рождество няма как Бог да не знае какво организираме, но дали го иска всъщност? Това е въпросът! Отговорът можем да намерим както в редица стихове в Новия завет, така и в най-показателният аргумент, че ако Бог искаше ние да Го празнуваме щеше да ни даде датите за Неговото раждане и смърт. Но Бог умишлено НЕ ни ги е дал ! И не само, че не знаем датите, но и годините не знаем ! Затова с пълно право можем да кажем, че Бог НЕ иска ние да Го празнуваме! Да, може да се радваме всеки ден в сърцето си, че е дошъл на Земята и че ни спаси, понасяйки нашето наказание, но от радост до празнуване има разлика, скъпи хора. И искам всички да я разберем, защото това е ходене в Божията мъдрост и освещение.

                                         „Раждането“ на Исус

Всъщност много е важно да разгледаме и самото раждане на Спасителя ни какво представляваше. Това раждане НЕ е създаването на Исус или отправната точка, от която Исус започна съществуванието си. Той не просто се роди, а се ВЪПЛЪТИ в плът и кръв (тяло като нашето). Божията воля обаче беше Той да премине през всички неща, през които преминава един човек. От бебешката люлка до смъртта ! Божията воля беше Исус да премине през период на покорство и почит към родителите си както и през период на растеж, учение и самоусъвършенстване с много труд, дисциплина и посвещение. Всъщност Исус в съвършенство премина всичко в живота, което можем да си представим. И Божията воля включва волята на Троицата, която е Отца, Исус и Святия Дух – те са един Бог с една воля, но 3 личности с 3 отделни функции, работещи в пълно съгласие и синхрон! И те заедно съгласувано са решили Исус да премине през всичко това, защото са ЕДИН БОГ! Божията воля е била Исус да дойде на света НЕ с гръм и мълнии от облаците, а там някъде, във една ясла във Витлеем… незабелязан, без дом и богатства – Царят на царете и Господарят на господарите ! Божията воля беше Той да се смири толкова много, че дори да умре на кръст за всички без да има вина в себе си…
Във посланието към Филипяните 2:6-11 се казва:
„Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ“
Апостол Павел казва, че Исус НЕ е счел, че трябва да държи равенство с Бога! Защо? – Защото Исус беше част от Бога ! Той беше Бог както и Отец, както и Святия Дух. Те са 1 Бог в 3 Божествени личности ! Но Исус, Който е Бог, дойде в човешка форма, за да живее така както ние не можехме, и да умре така както ние трябва да умрем, за да ни бъде простено на всички, които повярват в Исус !
Какво общо има това с Рождество? – Ами, всъщност има много важна есенция, която трябва да разберем. Исус не е просто някой си човек, който се е родил и сега да му празнуваме рождения ден. Исус е Бог, който използва нормално човешко раждане като метод, по който да дойде в смирение, без да се изтъква какъв е всъщност ! Той стана „подобен на човеците“. И това, че се е родил като нас не значи, че има рождени дни. АБСУРДНО е да се държим с Бог като с човек. Бих казал, че в невежеството си и в липсата си на страхопочитание, хората не се усещат колко принизяват нашият ВЕЧЕН Господ и Бог в лицето на Исус Христос ! Това да кажеш, че празнуваш рождения ден на Исус би трябвало да се възприеме като долна ерес! Това е мерзост от библейска гледна точка! Исус каза две много важни неща относно Себе Си:

Йоан 8:57,58:
„Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ПРЕДИ да се е родил Авраам, АЗ СЪМ.“
– Евреите едно време са повтаряли думите, които са били изключително важни. Затова Исус повтаря думата „истина“ два пъти. Защото предстои да им каже нещо, което щеше да смае всички. Той им каза, че над хиляда години преди да се роди е съществувал и е общувал лично с Авраам. Фарисеите му говореха за години, а Исус им каза буквално: „Хора, аз съм над годините и времето… Не ме вкарвайте в тази рамка!“

Откровение на Йоан 22:13:
„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.“
– Бог е ВЕЧЕН ! Преди Него няма нищо и след Него няма да има. А Неговите обещания са обещания, които са ВЕЧНИ ! Така че щом Бог дава обещания за вечността, знаейки вечността каква ще е, то значи няма край. Щом няма край значи няма и начало. Той е извън тези закони и физически принципи! Твореца е извън творението ! Много по-висш от него. И на този вечер Творец ние да му лепнем рожден ден – хора, това е голямо невежество и безумие. Честно! Срам ме е, когато видя вярващи да казват и да пишат: „Честит рожден ден на Исус“… Толкова ограничено, плътско и повърхностно е това… Аз НИКОГА няма да принизявам моя Бог така, а ще Го прославям завинаги !

                                             Възпоменанието

Всички празнуващи казват, че възпоменават Исус, празнувайки Рождество. Всъщност в Новият завет имаме едно единствено нещо, което да правим за Христово възпоменание. Това нещо НЕ е празнуване на Неговото раждане или смърт, а е съвсем различно нещо. Исус Христос лично го предаде на учениците си на последната Си Пасха с тях – Господната трапеза! Нека прочетем Словото:
Лука 22:14-19:
„И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство. И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.“
– В този пасаж има 2 изключително ценни неща за разглеждане! Но ще започна отзад напред умишлено. Значи, Исус предаде Господната трапеза (безквасния хляб и виното) като възпоменание от наша страна за Неговият живот, смърт и цялостно дело! Нищо друго не ни предаде за възпоменание. Нито елхи, нито украси, нито празнувания, нито подаръци, нито прасета, нито баници… нищо такова. Всъщност Господната трапеза включва абсолютно всичко, което Исус извърши за нас. Ние не възпоменаваме само Неговата Пасха с учениците, а РАЗПОЗНАВАМЕ Исус във всичко, което Той Е! Затова апостол Павел казва, че „който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си“ (1 Коринтяни 11:29). Сега е момента да си зададем напълно логичният въпрос – След като Исус ни остави възпоменание Господна трапеза, с която се сещаме, радваме и ценим всичко, което е направил за нас, имаме ли нужда от празници като Рождество? – Не! Абсолютно излишни са и то БЕЗ да взимаме в предвид всички езически примеси в тях, поради които стават и напълно неприемливи за всеки зрял вярващ, който ходи по Духа. Който иска да се сеща за Исус, нека взима Господна трапеза, а който иска да празнува – има си много празници дадени лично от Бог на Божия народ в Стария завет. Ние сме част от Божия народ също, защото сме „наследници по обещание“ (Галатяни 3:29) !
Сега ще обърна специално внимание на 2рото нещо в Лука 22 – Исус каза, че НЯМА ДА ЯДЕ И ДА ПИЕ ВИНО, докато не се изпълни това в Божието Царство! Исус каза, че ще ни изчака да се съберем всички горе в Рая и тогава ще имаме всички заедно Господна трапеза с безквасен хляб и вино! Исус не само, че НЕ празнува в момента, но и ходатайства за нас пред Отец (Римляни 8:34) ! Представете си как докато вие си празнувате Исус как Той ходатайства за вас, за да познаете истината, и истината да ви направи свободни, както и ходатайства за всички неспасени около нас, които трябва да се спасят чрез нас. И ние вместо да ги търсим и да им служим, ние си празнуваме… Да виждате нещо нередно?! Нещо плътско, душевно и тотално недуховно?! Много малко хора са размишлявали над това нещо и са го съчетали с цялостния Дух на Новият завет! Но Библията сама тълкува себе си. Ето още стихове:
Римляни 14:17
„Защото Божието царство НЕ е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.“

Тук ясно се казва къде е акцента и фокуса на нашият живот по Божия Дух! Исус говореше за отричане от себе си и за носене на кръст всеки ден. Естествено кръста не е буквален, а е символ на теготите в живота, докато вършим Божията воля. А къде в Новия завет видяхте, че Божията воля е да празнува някой Исус?! Никъде ! Ранните вярващи не са го правили ! Ако те, които са били най-ревностни и радостни, че Исус е дошъл на света и то в близкото минало, НЕ са го празнували, колко повече ние не трябва?! Наистина трябва да живеем в правда, мир и радост в Святия Дух, Който не е Дух на празници. Бог има доста по-добри методи за спечелване на невярващите от това да с празници. Всъщност това е един от най-лошите методи и е изключително спорно въобще кой се спасява истински от празници и кой остава във вярата… Няма нужда да се сливаме с езичниците в света и с недораслите вярващи, които слепешката правят неща, които не са по Божието Слово и които НЕ са поставени от Бог! Няма нужда да падаме на тяхното ниво, за да им благовестваме. Всъщност благовестието е много по-истинско и силно, когато си различен, а не когато правиш почти същите неща. Когато си наистина различен, тогава си  по-ефективен и в благовестието.

                           Празнуване заради благовестие ли?!

Всички, които казват, че на този ден празнуват, за да благовестват, подценяват факта, че могат винаги да благовестват и без да стават като другите. И те самите не са го опитали, за да знаят колко по-лесно е дори така ! Никой не ги спира от това да благовестват и да се радват в сърцата си. Аз лично го правя всеки Божии ден без да празнувам тези празници, пропити с езичество и плътско мислене. И ако човек го прави всеки Божии ден защо ще му е да празнува лично, за да го благовества?! Всъщност дори самият празник изисква семейна атмосфера, което по-горе прочетохме от какви култове идва… Така че не знам как може да се благовества на вече вярващи хора, наши роднини, които вече са спасени и знаят благовестието на изуст. Едно благовестие трябва да се говори на неспасените, невярващи и нуждаещи се. Аз не познавам някой вярващ, който да празнува Рождество Христово с тях, за да им благовества. Не познавам някой да си е отворим дома на този ден за клошарите, бездомните и болните… и да им е благовествал. Единствено знам, че различните църкви си правят вътрешни рождествени празненства с най-различни сценки (с куп окултни елементи в тях често) и с ядене и пиене, и тук-таме са поканили някой друг невярващ, който идва заради веселото, а не заради Христос… Защото ако идваше заради Христос щеше да си е част от църквата, а не да търси просто едно малко по-балансирано парти с духовни примеси, за да си измие ръцете пред Бог… Или пък просто поредния екстровертен човек без работа, който би бил с всички само и само, за да не е сам. Е, скъпи хора, такива можете да каните и обгрижвате по църквите и без суетното празнуване на празника. Също така 20-40 човека да се съберат в църквата за празненство и да има 2-4 нови не се залъгвайте, че е празнуване с цел да благовествате… Това е НИЩОЖНО на фона на това, че всеки би трябвало според Новия завет да прави ученици като сам Исус е нашият пример! При положение, че само 1 човек може да доведе 4 човека, то другите остават напълно неплодотворни в най-често срещания църковен модел днес. Но този модел служи за едно чудесно извинение на булшенството вярващи, празнуващи празника по църквите. Има и друг необмислен ъгъл при църковните празненства с цел благовестие. Това, че има невярващи хора, които са заинтригувани от подобни празненства е отново поради грешка на църковната система, която би трябвало да е едно семейство като ранната църква, а не просто неделни, рутинни събирания целогодишно! Ако църковната система беше истинска църква, то хората в нея щяха да са като едно семейство, щяха да общуват по домовете си на групи всеки ден, щяха в църквата много често да се събират, да хапват, да се сближават, да общуват… а не само в едната неделя, когато пастора или някой друг е намислил да проповядва и другите да слушат смирено. Тогава и много невярващи щяха през година да са привлечени и без да има нужда да се празнуват човешки празници с езически елементи на езически дати. Поради тази целогодишна, дървена, църковна система Божият Дух се ограничава и се създават дупки, които някакъв разнообразяващ празник да позапълни. Повечето хора (вярващи и невярващи) вече търсят всячески душевни връзки и приятелства, което не е въобще фокуса на вярата, но ги привлича като магнит поради огромната липса на истински взаимотношения между хората. И точно понеже и в църковната система като цяло няма такива взаимотношения тип семейство, то на определено „християнски“ празници в годината се създава една такава изкуствена среда, която после НЕ продължава да се поддържа. И тогава всъщност е периода, в който масово хората са много по-лицемерни, за да задоволят дупките в сърцето си поне частично. Да се почувстват обичани, приети, подкрепени и тнт… Неща, които ако бяха наистина факт, то това празнуване на празника щеше да е нормално и често прекарване за църквата целогодишно ! Бих казал всяка седмица ! Защото това е семейството все пак… Всичко друго е лицемерие под една или друга форма. Бог ни дава мъдрост, за да разграничаваме нещата, а не да ги потулваме. И понякога истината боли, но тя има потенциала да ни промени към по-добро и към ходенето в правда, чрез която ходим към святост ! (Римляни 6:19)
Исус никъде не е писано, че е празнувал човешки суети. Казано е, че ядеше и пиеше с грешници, защото те се нуждаят от лекар, а не здравите! (Лука 5:31) Виждаме, че Исус го канеха и Той откликваше на поканите, за да яде и пие с тях, а не да празнува ! В Новия завет виждаме, че Исус празнуваше само Пасхата с учениците си и че е бил на сватба! През всички други моменти Той просто беше гост на трапезата на хора, на които говореше, за да ги спаси ! Не е тръгнал да празнува някакви суети, за да има възможността да им благовества! Правите ли разликата?! Исус ходеше по Духа, а не по плът. Доста често питам християните, които празнуват, за да благовестват, дали всъщност са били на трапеза с бирници, блудници и грешници по време на празника? И дори и да са били (което не съм чувал досега НИКОГА), то защо се възприемат като празнуващи, а не като на работа и служение пред Бог?! Празнуващ е човек без мисия. Човек, който си почива, а не човек, който да работи. Бирниците и грешниците – те празнуваха и гуляеха, а Исус имаше мисия! Искам да попитам всички новородени вярващи, които вярват, че са храм и обиталище на Божия Дух – ВИЕ ИМАТЕ ЛИ МИСИЯ? И ако на празника имате мисия и работа, то защо се определяте като празнуващи? По-горе обясних разликата в думичките между радост и празнуване! Замислете се !
(Матей 24:37-39):
„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“
– Тук не е проблема, че са ядяли и пили, или че са се женели и омъжвали, а че това е бил техният фокус. Те са живеели за тези неща. Когато ние така лекомислено решаваме да празнуваме този празник ние всъщност отместваме фокуса си от Божията воля върху плътски и душевни неща. Дори и да има празник, който да няма нищо лошо да се празнува, то зрелият във вярата ще е тотално целенасочен към изпълнението на Божията воля и няма да е фокусиран в празнувания. И това го пиша за нормален празник, а не за този, който по-горе обясних подробно защо е напълно нередно да се празнува.
Лука 5:
33-34:
„И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият. Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът? Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ЩЕ ПОСТЯТ.“
– Исус каза, че когато се отнеме от света, учениците ще постят. За правилният пост може да прочетете в Исая 58 глава – „Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?“

Апостол Павел казва в Евреи 4:10,11:
„Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.“ – Тук ясно се изтъква, че всяко пазене на конкретни празници е суета и дори крие в себе си евентуално залитане по светски, езически и окултни традиции и практики както е и случаят с нашата Коледа…

Пророка в Библията, който е говорил най-много против езическите традиции е Еремия! Нека видим 10 глава от 1-5ти стих:
„Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев! Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях. Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва; Украсяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати; Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.“ – Ето от какви ранни времена идва идолопоклонническото украсяване на елхи, редом с правенето на идоли… макар че всъщност този ритуал с украсяването е също вид правене на идол ! И е забранено според Словото ни !

И Бог се гневи на всеки идолопоклонник, участващ в езичества и мерзости, които Бог НИКОГА не е искал и не е постановявал ! Нека прочетем Еремия 7:16-24:
Затова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствай пред Мене; Защото няма да те послушам. Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици; Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят. Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица? Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях. Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя; Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствате. Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.“

                               БОЖИИ ЗАКОНИ И ПОВЕЛЕНИЯ:

  1. Християнството е даване БЕЗ да очакваш да ти се върне ! Също Исус ни насърчава, когато правим угощение да е с НУЖДАЕЩИТЕ се и поради тях! Напълно обратното на това, което се прави на Коледа ! – Лука 14:12-14
  2. Бог осъжда езически религиозни практики в Негова чест ! – Второзаконие 12:29-21
  3. Бог осъжда прибавянето към Словото или отнемането от него ! – Второзаконие 12:32
  4. Бог осъжда поклонението в Негова чест специално под зелени дървета и високи хълмове така както са го правили езичниците ! – Второзаконие 12:1-4
  5. Бог осъжда сеченето и/или украсяването на дървета в религиозно идолопоклонничество ! – Еремия 10:3-5
  6. Бог забранява да се съединяваме в езичества заедно с невярващите, а настоява да се отделяме от тях ! – 2 Коринтяни 6:14-18
  7. Бог ни заповядва да излезем от духовният Вавилон ! – Откровение 18:4-5
  8. Бог заповядва да не се отклоняваме ни наляво ни надясно от неговите заповеди ! – Второзаконие 5:32;
  9. Исус инструктира учениците Си да ни учат да пазим само всичко, което Исус им е заповядал ! – Матей 28:20
  10. Бог изисква БЛАГОГОВЕНИЕ и СТРАХОПОЧИТАНИЕ, за да избегнем Неговият огън прояждащ ! – Евреи 12:28-29
  11. Бог търси истински поклонници, които да Му се покланят в ДУХ и ИСТИНА, а НЕ в суеверия, празници и традиции ! – Йоан 4:23-24
  12. Бог забранява общението с хора, които се преструват на благочестиви, но са отречени от силата Му ! – 2 Тимотей 3:5; Притчи 13:20
  13. Бог осъжда на погибел всичко, различно от Неговите думи ! – Исая 8:20
  14. Бог осъжда всичко, което се цени високо пред човеците, но е мерзост пред Бога ! – Лука 16:15
  15. Бог осъжда традициите в Негова чест като суетни, неплодотворни и лицемерни ! – Марк 7:5-13
  16. Бог мрази оскверняването на Името Му чрез идоли и езичества ! – Езекиил 20:39  
  17. Бог мрази възвестяването Му чрез суеверни идолопоклонничества като ни е предал ЕДИН, ЕДИНСТВЕН начин да го правим ! – 1 Коринтяни 11:26; Лука 22:19

                 НАРУШЕНИЯ според 10-те Божии заповеди !

  • Коледата нарушава 1-вата Божия заповед да нямаме други богове, участвайки в ритуали за преклонение пред богът Слънце! – Изход 20:3
  • Коледата нарушава 2-рата Божия заповед като има за образи (с които свързва определени мотиви и ритуали) елхата, баницата с „късмети“ и дядо Коледа, а на много места и дева Мария! – Изход 20:4-6
  • Коледата нарушава 3-тата Божия заповед като използва името на Бог напразно (рождество Христово и Christmas). – Изход 20:7
  • Коледата нарушава 4-тата Божия заповед, като вместо да се освещава този ден за Бог във вършене само на Неговата воля, то хората вършат техните си плътски и душевни желания ! – Изход 20:8
  • Коледата нарушава 5-тата Божия заповед като поущрява и развива детската алчност към родителите им. – Изход 20:12
  • Коледата нарушава 9-тата Божия заповед чрез пропагандната толерантност с лъжата за дядо Коледа (Мраз) ! – Изход 20:16 
  • Коледата нарушава 10-тата Божия заповед като насърчително развъжда завистта и сребролюбието в хората ! – Изход 20:17

                                            ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

 

Празникът Коледа или Рождество (едно и също е) можем с пълно право да кажем като заключение, че е един компромис от страна на плътските вярващи да привличат невярващи чрез напъване по плът, а не чрез святост в живот по Божия Дух, повеления и правда! Падайки на нивото на другите всъщност е лош опит за спечелване им и е СИЛЕН показател за наша слабост и за предстоящо падение от наша страна!

  • На този ден всеки вярващ трябва да се отклонява от злото във всякакви форми и да събаря всички крепости и лъжеучения, които са наслоени в историята преди и в битието днес ! Той трябва да прави това РЕДОМ с благовестието сред невярващи, което трябва да прави целогодишно постоянно , а не само на този празник!
  • Празнуването на този празник е примесено с огромен набор окултни неща, които са буквално викане на демони в живота на човека и самонанасяне на проклятия!
  • Също така празника НЕ е въобще ефективно средство за привличане на хора към Христос, Който нито е проповядвал да Го празнуваме, нито пък е насочил вниманието ни, че трябва да Го следваме така. Когато Исус привличаше хора ги предупреждаваше, че това ще им коства ЖЕРВИ и плащане на трудна цена, а не весел живот и тържества на Негов гръб!
  • Бог никъде НЕ е допуснал до ден днешен да разберем нито рождената дата на Исус, нито датата на смъртта Му, което само по себе си е СИЛЕН ПОКАЗАТЕЛ, че НЕ е Божията воля ние да имаме такива празници!
  • Божията воля е да се молим, да четем Словото, да проповядваме Евангелието на всички, да правим ученици, да ги кръщаваме във вода и в Духа, да ги назидаваме и утвърждаваме, да полагаме ръце на болни за изцеление, да освобождаваме угнетените, да събаряме заблудите и несправедливостите, да храним гладния, да обличаме голия, да обичаме ближния и да помагаме на нуждаещия! Това е, което Бог очаква от нас.
  • След като Исус даде 9-те блаженства в Матей 5 глава каза: „радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“ Между 9-те блаженства нямаше празнуващи ! Имаше „нищи по дух, скърбящи, кротки, гладни и жадни за правдата, милостиви, чисти по сърце, миротворци и гонени заради правдата“!


НАШАТА РАДОСТ В ХРИСТА Е НА БОЙНОТО ПОЛЕ, НА КОЕТО САМ ХРИСТОС БЕШЕ! НЕ В ПРАЗНИЦИ, А В БИТКАТА ЗА ДУШИТЕ ОКОЛО НАС И В БИТКАТА СРЕЩУ СЪБАРЯНЕТО НА ЛЪЖИТЕ НА ВРАГА! НИЕ ИМАМЕ РАДОСТ И МИР ПРИ ГОНЕНИЕТО НА ИСТИНАТА, КОЯТО ГОВОРИМ! ЗАЩОТО КАКТО ГОНИХА ИСУС, ТАКА ЩЕ ГОНЯТ И НАС! ПРИЗВАНИ СМЕ НЕ ЗА ЛЕСЕН И ХУБАВ ЖИВОТ, А ЗА ТРУДЕН И СЛАВЕН ЖИВОТ!

НЕКА НОСИМ СВОЯТ КРЪСТ ДОКРАЙ В СВЯТОСТ И ЧИСТОТА ПРЕД БОГ, ЗАЩОТО ИСУС ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ЦЪРКВА СВЯТА „БЕЗ ПЕТНО И БРЪЧКА“! НЕКА СМЕ ЧАСТ ОТ НЕЯ! БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ ВСИЧКИ ! (Яков 4:7-10)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                                                                                                                  Борислав Тонев

                                                           Използвани източници:

1.  http://antoninus.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/12/23/istinata-za-koleda.871258
2.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0
3.  http://sparotok.blogspot.bg/2013/12/blog-post_23.html
4. http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/HIPOTEZI%20ZA%20PRABAALGARITE/Hipoteza%202%20-%20Koleda%20-%20sanscritsko%20ponyatie.htm
5.   http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/13809-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0/
6.   https://www.allaboutjesuschrist.org/bulgarian/origin-of-christmas.htm
7.   http://www.hera.bg/s.php?n=396http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=1189
8.   https://www.selenabg.com/index.php/2008-08-12-22-05-32/2013-11-03-13-10-00/1956-2013-12-15-17-50-41.html
9.   http://www.lasttrumpetministries.org/tracts/tract4.html
10. https://arhiv.marica.bg/%D0%B8%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-news72432.html
11.  https://salvation-bulgaria.blogspot.com/2013/12/blog-post_2802.html
12.  http://infozauk.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D1%85%D0%B0/
13.  https://www.zarata.info/otkade-tragva-traditsiyata-po-nashite-ze/
14.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC
15. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5